Разни

Женственост

25.01.2015

Събина ме покани да напиша какво според мен е женственост. Темата явно се завърта сред блогърки, предизвика разгорещени дискусии и коментари във фейсбук. Това, което споделя Събина, е тук, а Ана започна с лаконичен пост, последван от продължение FTW.

Тази щафета е трудна. От една страна съм напълно наясно какво дефинира измеренията на моята женственост, или по-точно какво ме прави щастлива и пълноценна като жена. От друга, някои неща са лични. И искам да останат такива. Като отношението на мъжа до мен. Съжалявам, дами, повечето от това си е само за нас двамата.

И така, хоп в темата:

Първичното

Ана се изказа за вагината, хел йеа ваджайна! Аз ще добавя нещо в същия смисъл – цикълът. Мога да ги повтарям до утре – вагина, цикъл, вагина, цикъл, вагина, цикъл. Точно така, не ме е срам. Съжалявам хората, които оприличават всяка малодушна и тъпа постъпка или човек на онова, през което са минали, за да вдишат първата си глътка въздух. Сори, вагината ми е по-добра от политика ти.

Менструацията няма много по-завидна съдба. Не знам дали има жена, която да разпознава себе си в напудрените реклами за дамски превръзки, в които се предполага, че единственото ни нормално и приемливо състояние е да сме летящи от щастие, докато караме колело, а между краката ни всеки месец да тече течност за чистачки. Цикълът с всичките му възможни състояния е част от женствеността ми – емоционален, понякога болезнен, понякога досаден, а понякога е един малък празник (особено след някое по-тежко ПМС).

Духовното

Любопитството, интуицията, “разгадаването” на другите, емпатията, умението да слушам, съчувствам и изграждам образа на един човек или отношения между хора. Импулсът да се грижа. Връзката ми с природата. Стремежът ми към постоянство, стабилност и сигурност. Удоволствието да променям себе си с уважение и грижа за същността си. Енергията да създавам неща и да творя. Способността да се справям, да раста, да ставам по-добра, да съм независима, да поставям граници, да казвам “не”. Моментите, в които просто искам да подивея, да поема всички рискове и да грабя с пълни шепи от живота. Последното обикновено се случва на път.

Малките успехи в голямата борба

Би било лъжа да кажа, че не се набутвам в стереотипни определения за това как трябва да изглеждат или да се държат жените. Проблемът със стереотипите е, че когато се насилим да отговорим на техните очаквания и в крайна сметка успеем, получаваме двойна награда – одобрение отвън и от нас самите. За да се бориш с тях ти трябва критично мислене, което идва с годините. Най-елементарният пример е с абсурните идеи какво е перфектна фигура и как всички жени трябва да се стремят към нея. Не толкова простият пример – как трябва да сме безкрайно мили, добри и търпеливи, което аз съм отгледала в себе си до степени на дебилизъм, не и без помощта на семейството ми. Едва в последните години започвам да се отърсвам от някои стереотипни модели на поведение и не е лесно. Затова, майната им на Victoria Secret и турските/индийските сериали по телевизиите.

Не пропускайте втория пост на Ана, тя засяга темата много добре. Със сигурност трябва да се говори много повече за проблема със стряскащата тенденция самоизмислени гурута да насаждат стереотипни теории за ролята на мъжа и жената. Да се поставям в измислена позиция на слаба, неспособна или неравностойна нито е в състояние да ме накара да се чувствам по-истинска жена, нито по-пълноценен човек. Абсурдно е да вкарваме и мъжете в ролята на очакващи това от нас. Те самите също трябва да се справят с немалко стереотипи и очаквания.

И накрая, само мъничко

Рокля, токчета, “много хубав парфюм”, да ме разсмее.

Повече от същото

1 коментар

  • Reply Cherchez la femme – кино и кафе 08.03.2016 at 14:07

    […] и без токчета. По дяволите стереотипите, според този блог (бих написала Роси, но не я познвам лично, та не смея да […]

  • Коментар