Разни

За линейките и хората

03.06.2014

BREAKING: Телефон 150 ще бъде върнат. Това ще реши всички проблеми с липсата на линейки и лекари в ЦСМП. Снимка: Wikimedia

Интересна дискусия се разигра в неделя в туитър. Започна от долния туит на Владимир Каролев и прерастна в спор за държавното, частното, за монопола на НЗОК и, разбира се, за недалновидността на избирателя. Целият разговор – тук. Не можах да взема отношение същия ден, но оттогава тези вероятно отдавна забравени туитове не ми дават мира, затова ето няколко реда и от мен по темата. 

 

Значи, не!

С цялото ми уважение към всички участници в спора, и го казвам без поза или сарказъм, ако една държава не е в състояние да организира и управлява ресурс за оказване на спешна медицинска помощ, по-добре е тя да бъде разпусната, а гражданите й да се отправят към други страни, където няма да умират по тротоарите. Спасяването на човешкия живот като форма на грижа на обществото към индивида е основната и най-важна причина за съществуването на държава по начало. Ако тя не се справя с това, няма да се справи с монополите, със създаването на конкурентна среда за по-добро здравеопазване и с бюлетините за преференциално гласуване, но последното вече е друга тема. Въпросът е, че с нищо няма да се справи. И нещо повече, няма в името на кого да се справя.

Отстрани погледнато, изглежда, че и държавата е на същото мнение. Неслучайно правно и финансово спешната медицинска помощ е независима от НЗОК. Както и профилактичните прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, между другото. Така и трябва. По закон (и юридическия, пък и по-големия – човешкия) ще ви бъде помогнато, независимо дали плащате осигуровки. Може да сте бедни, неграмотни, да не разбирате от икономика и затова да не се ориентирате за кого да гласувате умно. Може просто сте наивни и да смятате, че трябва да има по комунистически безплатно здравеопазване. Да не правите разлика между дясно и ляво. Може дори да гласувате за Бареков. Няма значение. За вас трябва да има линейка. Без пари, без условности, без забавяне.

Реално погледнато, държавата няма значение на какво мнение е, защото е напълно неспособна да се справи. Основно, защото на държавата й е все тая. Все пак тази седмица разбрахме, че държавата в последната година е правила снимки и анализи на центровете за спешна медицинска помощ. “Сигурно не сме направили достатъчно.”, каза О’Държавата и вдигна рамене.

Владимир Каролев несъмнено е прав. Сами сме си виновни кого избираме. Последиците от този избор неизменно са за нас. Но до една последица не трябва да се стига никога – правото ни на живот да се превърне в лотария. И политическият избор на избирателя, основан на каквито и да е икономически мотиви и схващания, колкото и да са погрешни, не може и не трябва да определя шансовете му да живее или да умре. Не и в 21 век, не и в България.

Имате ли коментар по темата? Споделете го долу.

Повече от същото

0 коментара

Коментар