Разни

Защо подкрепата за Uber не е префърцунен хленч

09.10.2015

Спирането на Uber в София предизвика толкова внушителен отзвук, че създаде усещане за дисбаланс и сбъркани приоритети. Много хора зададоха въпроса дали това е най-важното в дневния ред на обществото или най-големият проблем на столицата.

Фактът, че много потребители скочиха в защита на една услуга е феномен сам по себе си. Опитайте се да си спомните друг случай, в който сме защитавали компания. И то защото услугите ѝ ни харесват, а не защото ни е страх, че ако се срине, с нея си отива цял банков сектор. Телеком може би? Превозвач? Обществена услуга? Нещо? Знаете отговора. Това показва, че проблемът засяга далеч по-чувствителни струни от простото удобство да се возиш от точка А до точка Б в чист автомобил, шофиран от приятен и любезен човек.

Оставам настрана световните тенденции, икономиката на споделянето, прогресивните бизнес модели, които мътят блатото на архаични пазарни регулации или бъркат в джоба на установени играчи със силно лоби. За мен има две още по-простички обяснения за подкрепата за Uber конкретно тук. Може да звучат наивно, но имат значение, ако мислим на първо място за (кхъ-кхъ, гръмка фраза) благото на човека.

София няма добър градски транспорт – your connection is nonexistent

Софийски градски транспорт

Обичам да се шегувам, че живея на село. От гледна точка на градски транспорт обаче, Княжево и всички квартали отвъд Околовръстен път са на село. Връзката ми с града се осъществява от един селски рейс и една, с извинение, разпърдяна маршрутка. Ако искам да стигна от вкъщи до офиса в Лозенец с градски транспорт, трябва да сменя 4 превозни средства – автобус, трамвай, автобус, автобус, после пеша. Вярвам, че прериите отвъд Южната дъга не са единствените, споделящи тази съдба.

Стана така, че Uber започна да запълва празнота, оставена не от директните им конкуренти – такситата, а от масовия транспорт. Защото няма толкова таксита на тази земя, които да запълнят дупките на градския транспорт в София. Не говорим за глезотия, говорим за елементарно качество на живот – да си сигурен, че ще стигнеш навреме за работа и това няма да отнеме половин ден. 

Предприемачество и свобода

AVON е първата компания, която построява бизнес модела си така, че да дава приоритетно възможност на жени да работят за себе си като независими дистрибутори на марката, като по този начин подпомагат финансово себе си и близките си. Uber дава същата възможност. Това е ценно, води до повече допринасящи за обществото активни хора. И до по-добър живот за всички.

Колкото и да е интересна споделената икономика, възможността да имаш свободата да работиш за себе си, без да зависиш от друг, все още има по-голямо значение в България. Като стабилен потребител на таксита и Uber, съм чувала много повече коментари от шофьори и на двете услуги. Включително и разказа на една жена, която едва се беше измъкнала от агресивен и некоректен арендатор на такси и се беше прехвърлила към Uber – щастлива, че повече никой не я ограбва и тормози. Спирането на услугата спира справедливо изработен паричен поток към реални хора и техните семейства.

В един идеален свят, както казах и по-горе – може би наивно, това би имало по-голяма тежест пред неработещи, но за сметка на това затягащи се регулации от миналия век. Които по ирония на съдбата изненадващо засегнаха най-силно именно подалите сигнала срещу Uber в КЗК.

 

По-добро качество на живот за всички и по-голям избор от възможности за работа и финансова независимост. Не звучи като глезотия, нали?

Повече от същото

0 коментара

Коментар