Минало и комунизъм

Твърде важно

06.12.2014
Позволително за радио

Наскоро ми се наложи да стана притежател на неголям семеен архив документи. Две папки с грижливо пазени хартийки: дипломите на баба ми и дядо ми (любопитни сами по себе си като за отделен пост), некролозите на отишли си членове на фамилията, писма, кръщелни свидетелства, няколко фактури (като тази за едно уверявам ви съвсем скромно легло на цена от 132,60 лева, купено през 83-а година, когато средномесечната заплата е била 199 лева, но нали всичко беше евтино и в изобилие по време на комунизма, та сигурно е някаква грешка).

Два документа, единият от 1955, другият от 1962 г., ми направиха най-силно впечатление, наред с факта, че бяха запазени. За всеки случай.

Позволителните за радио и телевизионен приемник

По време на режима, за да притежаваш и използваш радио или телевизионен приемник, е било необходимо да получиш позволително. Позволителните са били поименни и без право на преотстъпване, важали са за един брой приемник и са били обвързани с плащането на такси. Таксите за радио и телевизия отпаднаха чак през 1996 година, но те не са истинската причина за позволителните. Режимът просто прави необходимото да заглуши “Свободна Европа”, “Гласът на Америка” и BBC и т.н.

Вторите страници на семейните позволителни, съдържащи извадки от тогавашното законодателство под гръмкото заглавие ТВЪРДЕ ВАЖНО, разказват една история за страх. Най-големият страх на комунизма – този от свободното слово, и страхът на цял един народ да не чуе съседа пукота от смяната на радиостанцията.

Първото позволително за радиоприемник от 1955 г.

Обърнете внимание на тъмничния затвор по Чл. 29 и глобата за ползване кристален детектор без позволение. Кристалният детектор е най-простият възможен радиоприемник, който може да се направи от подръчни материали. За използването без позволение на лампов радиоприемник или усилвателна уредба, с които да хванете забранена радиостанция на дълги вълни, се е предвиждала глоба до 10 хиляди лева (при средна заплата навремето от 628 лева).

Позволително за радиоприемник, 1955 г
Позволително за радиоприемник, 1955 г

 

Второто позволително за телевизионен приемник от 1962 г.

Позволително за телевизионен приемник, 1962 г Позволително за телевизионен приемник, 1962 г

Ще завърша с член 17 от Закона за радиото от 1948 г, цитиран в първото позволително:

Чл. 17. Радиослушането в България е свободно и всеки има право да притежава собствен радиоприемник. Всеки радиослушател, който пожелае да се ползува от радиоприемник е длъжен предварително да се снабди с позволително, като заплати установеите радиоабонаментни такси.

Едно е сигурно – йезуитщината на законовата стилистика е толкова умела и фина, че все още засенчва бруталната реалност на режима. Не знам дали това има връзка с нестихващата носталгия по комунизма, но се надявам прякото сравнение между това да молиш за позволение да притежаваш радио и това да носиш радиото в джоба си, където и да отидеш, да подпомогне трезвата оценка и дискусия за тези изминали десетилетия.

В интернет открих само още един материал по темата тук, който е must-read, защото съдържа още по-стари документи и преки спомени от онова време.

Повече от същото

7 коментара

  • Reply Ivan 07.12.2014 at 01:39

    А в цитирания материал от detstvoto.net на снимката на позволителното защо пише 1943 г? Сигурно е грешка или фалшификация?
    За улеснение – линк към снимката: http://detstvoto.net/uploads/posts/2010-03/1267814359_pozvolitelno-1935-1.jpg

    • Reply Росица Цанова 07.12.2014 at 19:01

      Не е нито грешка, нито фалшификация. Това е друг документ, издаден в съответната година. Нарочно включих линка към поста от detstvoto.net, защото дава по-широк поглед към нещата. Със сигурност ситуацията преди 44-а не трябва да служи за пример за зачитане на права и демокрация. Интересно е да се види как новия режим прегръща репресивните практики на предишния, който уж отхвърля.

  • Reply Антон 07.12.2014 at 19:28

    По това време и в Америка биеха негрите.

  • Reply Kiril Kostov 08.12.2014 at 09:25

    Миналото си е минало, въпросът е в какво настояще сме сега? Дали печелим особено от свободата да гледаме 200 канала даващи едни и същи бози? От продажни и необективни медии, обслужващи някакво статукво и заглушаващи всичко различно от официалната линия с неспирния си брътвеж. Сега заглушаването е на принципа на изопачаването, оклеветяването и засипването на фактите с повтаряне на различни лъжи. Честно казано днес телевизия не гледам – отвращава ме и ме натоварва. Това е формат формиращ дебилни, консумиращи зомбита. Формат, който ти спуска готово сдъвкано мнение и ти дава темата на деня. И заглушава всякакви наченки на самостоятелно мислене и критичен анализ.

    • Reply lopi 08.12.2014 at 11:49

      Формат, който ти спуска готово сдъвкано мнение и ти дава темата на деня. – понеже телевизия, контролирана от партията-майка предава нещо различно ;)

  • Reply rumen 10.12.2014 at 00:12

    Чърчил събрал веднъж по-известните журналисти, послушал ги и сетне им казал: „След като уточнихме, че сте проститутки, дайте да поговорим за цената ви

    • Reply Росица Цанова 10.12.2014 at 11:06

      Което може да ви се струва забавен анекдот, но не виждам връзката с темата и поста.

    Коментар