На път

Седемте персонажа на българската туристическа действителност

20.08.2013
Ех, мечти, мечти

Главни действащи лица:

Автобусните герои: средностатистически работещи хора без възможност за дълга отпуска, решили лекомислено да прекарат три безметежни дни на българското Южно Черноморие.

Куфарът: средно голям, натъпкан с багажа на две жени, смятайте 50 – ∞ килограма ненужни неща.

Място на действието: в конкретния случай Лозенец, но не претендира за уникалност.

Историята:
Автобусните герои пътуват през нощта в петък към дълго жадуваната дестинация. Пристигат благополучно в пет сутринта и дори успешно откриват квартирата, въпреки че номерацията на улиците в Лозенец са на принципа “там живее Мария и има две свободни тройки.” Доволни са от факта, че имат капарирана стая още от предната вечер, за да си починат от пътуването, нищо че става дума за 3 часа.
Оттам започват запознанството си с, да ги наречем,

Седемте персонажа на българската туристическа действителност.

Търговката
“Вижте какво, вие не дойдохте вчера и аз дадох стаята на други хора. Аз откъде да съм сигурна, че наистина ще дойдете, както сте казали? Чудеса направих да ви освободя стая на четвъртия етаж за три часа сега, да си починете от пътуването. Ама в 12 часа трябва да си ходите. После ще видим. И без това съм на загуба от тази стая.”
Автобусните герои са безмълвни в шока си, но Куфарът им намига – четвъртия етаж, мацки, мхммм… Речта се възвръща дотолкова, че Автобусен герой 1 да обясни на Търговката как още не измислена единица, измерваща толкова минимален шанс да получи още дори стотинка от тях. Кратък, но съдържателен сутрешен скандал за закуска. Автобусните герои напускат бойното поле, мъкнейки Куфара като рицарски шлем след себе си. Часът е 5,30, изгревът напъпва, челото е гордо вдигнато. Ще видите вие няма ли да намерим друга, по-хубава стая за точно 5 минути.

Пресметливата
Сигнал свободно. Женски глас.
– Имате ли свободни стаи? Двойка.
– Имам. За колко дни?
– Две нощувки и един ден.
– Ааа, не. Нямам.
Сигнал гледайте си работа, скапани, нещастни ваканцуващи за три дни!

Самотният чичо
Стълбите към втория етаж са облепени с плакати на културистки и софт порно звезди от 90-те. Подът на стаята е покрит с балатум, но не целият. На места зяпа и отдолу се вижда заметеният прахоляк. В стаята има три тръбни легла с чаршафи на петна. В ъгъла има нещо като замисъл на душ кабина без кабината и без душа. “Санитарният възел” е общ за етажа и се състои от тоалетна. Точка. Въпросът за банята вече е напълно излишен. От балкона на стаята се открива най-прекрасната гледка към изгрева над морето. Сърцето на Автобусния герой проплаква. Следва бърз инстаграм, смотолевено “благодаря” и още по-бързо измъкване от храма на самотния чичо.

Стая с гледка

Бабата-паяк
Централната улица. Вероятно мечтата на мнозина. Табелката “свободни квартири” привлича недоспалия турист като забравена лампа нощна пеперуда. Бабата-паяк е на пост в задния двор от 5 часа сутринта. Десният крак е подпрян на отсрещната табуретка, в идеален паралел почива и бастунът. Кратко, злобно обяснение къде точно е стаята, ключът се вади от пазва, пазеща древните тайни на цялото Южно Черноморие. Набиране на пръсти по стъпалата, защото “бъдете тттиииххххиии, всссички сссспят!”. Кратка, но успешна борба със старата ключалка и… Здравей, мухъл! Стаята е с паркет от лето хиляда деветстотин и голямата зима и плесента, ако трябва да перифразирам Пратчет, е на път да открие колелото. Цената е по-ниска с едно двойно кафе на вечер. Автобусният герой е почти склонен да си причини едномесечна травма на синузита си, само и само да положи морни телеса на продъненото легло. Тогава обаче зрението надделява над обонянието и два факта изплуват в съзнанието. Първо, за завиване има родопски одеала. Второ, няма кърпи. Следва повторна среща с Паяка. “За тези пари какво искате? Ще си носите кърпите от София!”. Автобусният герой е хванат в мрежата. Жертвата е отчаяна, иска да рита, да дращи, да хапе, но очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! С последни сили се качва горе и отново прегръща Куфара, преди да се отскубне от лепкавата клопка на мухъла и Бабата-паяк.

Смотльото
Нова сграда, цвят презряла праскова, градината – разкош. ОК, без 15-те гипсови зайци, но да не бъдем дребнави. До дворната врата мъж на около 60 години.
– Имате ли свободни стаи?
– Освобождават се в 10 часа.
(въздишка, 7,30 часа е.)
– Има телевизор, климатик, дограма, самостоятелен санитарен възел, телевизор, хладилник. И телевизор.

Четири от петнайсетЦената е договорена. Стига се до най-екзотичния въпрос, който можете да зададете на туристически субект, тип хазяй.
– Искаме да освободим стаята късно в понеделник. Ще платим половината от цената. Съгласни ли сте?
Мълчание, придружено с шок и объркване. Мъжът отстъпва назад, все едно му е предложено да прекара два тона дрога през турската граница.
– Аз тия решения не ги взимам. С жената ще се разберете. Донесете багажа, ще го приберем, можете да се настаните по-късно.

Крясчендото
Автобусен герой 1 събира номер 2 от близкото кафе и помъква Куфара към новооткритата дестинация. На този етап Куфарът започва да се персонифицира в досадното, хиперактивно куче, което гаджето ти е подарило за рождения ден, но което никога не си искал.

Стопанката на хотела чака героите, застанала на Ф в океана от гипсови зайци. Рязко изпружва ръка към входа на сградата и изкрещява “Там си оставете куфара. Какво искате?!.. Не! Не може да ви го приберем на по-сигурно! Вие какво си въобразявате? Не ми ги разправяй тия, какви са тия нахалници, които си настанил!”

Спасението Божие

Спасението е наляво.
Гласът на Крясчендото от през пет къщи се чува все така ясно, докато имената на Автобусните герои се записват грижливо в “Тефтера на разходите” от блага баба, която по стечение на обстоятелствата е първият човек, който им се е усмихнал през този ден. Куфарът чака кротко да избълва половин мол и четвърт козметичен магазин от себе си. Морето е вече с точност на половин час от тях. И животът може отново да бъде прекрасен.

Или пък… ? Не мога повече...

Повече от същото

0 коментара

Коментар