#ДАНСwithMe

Година по-късно

14.06.2014
ДАНСwithME

Това не е пост за Пеевски, задкулисието и политика (поне не изцяло). Това е пост за една група хора с кодовото название Ромба (накратко от Кръга Зъл Ромб). 

Има една група хора в България, заради които често казвам, че бих си търсила щастието другаде. Това са онези, които искат да видят ромите на сапун, гейовете пребити, бежанците изпъдени, турците демонизирани, да не продължавам – знаете. Те са плодът на 25 години изкуствено етническо напрежение, безсрамна игра с първичния страх на нискообразования избирател, липса на желание да изградим здраво общество с нормални, човешки ценности, защото така е по-лесно да тласкаш масите в посока, която обслужва интересите ти.

През последната година тази група се навира в очите, ушите, централните градски части с лентичка на ръка, фейсбук таймлайните, под новините, в новините. Купени, платени или просто тъпи. Без извинения, това е положението. Терминално чувство.

Много се изписа за това какво е постигнал протестът, в какво се е провалил, как е повлиял на политическата ситуация или пък как изобщо нищо не е постигнал, защото е безсилен пред цялата олигархична мощ в сянка. Или защото сме някакви капризни, wannabe-елитни софиянчета, които се правят на велики по жълтите павета.

За мен, искрено и лично, протестът успя в едно, най-важното. Събра онази другата група от хора, заради която живея тук и заради която ще остана. Имунизираните срещу популизма, свободомислещите и най-важното – човечните. Не знаех, че ви има толкова много, обичам ви! Вие променихте живота ми за 12 месеца. Ако трябва да преобърна онази метафора, знанието, че не си сам, те кара да танцуваш.

The show must go on, guys. Танците не трябва да приключват. До скоро на площада.

ПП: Ромбът са голяма група от удивителни, свестни, добри, луди, умни, хора, с 90% от които не се познавах лично преди #ДАНСwithME. 

Повече от същото

0 коментара

Коментар