Разни

Празници омразници

06.03.2014

Свети Валентин едва мина и огненото око на Саурон вече огрява с омразния си лъч 8-и март. Като много други неща, да не си и празник в тая държава.

Това не е апотеоз на празнуването и отбелязването на всякакви поводи, но е изумително какви ярки и емоционални реакции съпътстват въпросните. Така около 14-и февруари назидателно ни се обяснява какво не е истинска любов, на 8-и март – какво не е феминистко и демократично, а около Коледа – кои не са истинските семейни ценности. 

Атеисти сме за религиозните празници, глобалисти сме за патриотичните празници, елитарни сме за масовите, модерни сме за традиционните. И понеже абстрактните, гръмки фрази не са достатъчни, Коледата се свежда до депресия и пластмасовите подаръци за децата, на Св. Валентин вадим мръсните чорапи на мъжете изпод леглата и се присмиваме на женската меркантилност, а на 8-и март всяка жена с букет в ръка е ретроградна комунистка.

Оставям настрана всеки ден, който гръмко носи етикета “национален”, защото като че ли не остана такъв неоцапан от съвсем не Болен, но скъпо платен Лидер и май ни е срам дори да ги споменаваме. Все пак, няколко седмици по-късно спомените за 19-и февруари и 3-и март извикват гастроезофагеален рефлукс вместо патриотичен блясък в очите.

В крайна сметка, единствените поводи, които все още посрещаме радушно, се ограничават до рождените и имените дни. И Трифон Зарезан. Евентуално.

Идеята на празника или най-общо казано повода е някаква група хора да споделят изживяване, което ги прави съпричастни едни към други по един значим начин. Почит, смирение, уважение, любов, гордост. Такъв тип изживявания.

Това не го пише в интернет обаче.

защо мразим празниците

Вече не живеем в 18 век и никой не очаква да ходим по портите на съседите и да пеем коледни песни или да се хващаме девствени на хорото на Лазаровден. И да, 21 век е и всичко е обляно в комерсиализация и показност, но и това не предполага насилие над личността, угнетена от празничните си задължения. Така че в този смисъл никой не налага на никого да отбелязва който и да е повод и то по точно определен начин. А размаханият пръст към неизпълнените с неприязън, омраза и вина празнуващи е леко смешен. И често неграмотен, нетолерантен или може би просто самотен.

ПП: А защо 8-и март изобщо не ме обижда и защо има смисъл от него – повече тук. Няколкото десетилетия принизяване на този ден и борбата на хиляди жени за равноправие до букетчето за колежката или присмехулното отричане на актуалността му е, как да се изразя меко, неадекватно.

—– допълнение ——

Ето и 3 начина да отбележите 8ми март от Събина.

Повече от същото

0 коментара

Коментар