Разни

Памет от боклука

18.11.2015

Не знам откъде да започна.

От историята на един прекрасен столичен квартал с богата история, който сега прилича на западнало село? За всичко това може само да прочетете, защото от него не е останало нищо. Освен трамвая и минералните извори.

Да ви разказвам за рутещите се сгради, излъчващи мизерия и скотщина? Минавате покрай тях при всяко ходене до Гърция.

Или да се върна романтично към снимките на първия трамвай на Стара София? Че защо? Спирката му в Княжево е една разпадаща се и воняща на урина тоалетна.

Не, да прескочим ордьоврите и минем направо към десерта. Към черешката на тортата. Или казано иначе – към горната снимка и яркия пример за естетична градска среда и памет българска.

 

Малко предистория

Ландшафтният шедьовър от заглавния кадър се намира точно срещу първата спирка на трамвай №5.

За стоплящото сърцето кътче на отмората се освободи място, когато сградата срещу спирката рухна и трябваше да се досъбори, за да не убие някого. И понеже, както става все по-ясно напоследък, не може клетият софиянец да почива, без да почита, до пейките бяха поставени паметни плочи. Дотук добре, ще кажете, поне очите им не светят.

Дали е добре обаче, да погледнем по-наблизо.

header pametnik

И още по-отблизо.

close

Хм.

hmm

Плочите приличат на извадени от някое сметище, където са се въргаляла незнайно колко време. Но това не е възможно, нали? Е, не съвсем. Наистина са били захвърлени – в склад за строителни материали. По-забавното обаче е друго.

Стамен Панчев е български поет, известен е най-вече с елегията си “Сине мой”. Получил военната си подготовка в Школата за запасни офицери в Княжево заедно с Димчо Дебелянов, с който е бил близък приятел. Загива в Балканската война. Роден е на 1 декември. Годината е 1879 година. 1879 като “18” и после “7” и накрая “9”. Не 1897, както твърди недоразумението на спирката.

От единствените две публикации по темата (тук и тук) разбираме, че паметните плочи са били част от Школата за запасни офицери в Княжево. Сградата й, подобно на много други в квартала, измежду които такива с културна и историческа ценност, е съборена след дълги години безстопанственост. Според pan.bg:

“Районната администрация е поела ангажимента да намери подходящо място в близост до сградата на бившата школа за запасни подофицери за поставяне на реновираните плочи […], съпроводени с информационно табло за героите-възпитаници на школата.”

“Реновирането”: един бърз, грозен и грешен надпис. Между другото, според armymedia.bg, на плочата, на която не се чете нищо, би трябвало да стои името на Димчо Дебелянов. Не разбрахте? Сигурно не сте видели информационното табло. Може би защото такова няма. А ето така е изглеждала плочата в първоначалния си вид:

 

И преди съм писала за неспособността ни да помним. Но да изсипеш боклук в средата на полурухнала тоалетна и да го наречеш памет, е грозно и противно. Абсолютното олицетворение на незаинтересоваността, некадърността и бездушието на избраните да стопанисват. И на апатията на избиращите ги.

Сдружение за Княжево във Facebook твърдят, че специални благодарности дължим и лично на Теодор Петков, бивш и настоящ кмет на района. Бих искала да се запозная с него. Имам толкова много въпроси.

who

 

Плочите стоят там вече година. Хората изглежда не им обръщат внимание, но ги разбирам. Стоейки на спирката си запушваш носа, колко му е да попритвориш и очите.

Повече от същото

0 коментара

Коментар