#ДАНСwithMe

Окупация 272

26.10.2013
occupy 272

Днес студентите от Софийския Университет решиха да окупират Ректората до оставката на правителството на Орешарски, разпускането на Народното събрание и обявяването на предсрочни избори. 

За мен до тук това е най-хубавото нещо, което този протест роди. И затова бих искала да кажа две думи на някои скептици.

Няма значение защо студентите “са се сетили сега”. Погледнете Народното събрание и задните изходи на галериите и ми кажете по какво точно сега е различно от онзи ден.

Няма значение “къде бяха тези 140 дни”. А какво, ако са били с нас на площада? Или пред белия автобус? Или на задния изход на някоя галерия? А може да са се опитвали да разберат цялата гадост на случващото се. Вие, които не сте били студенти 97-а, какво точно правехте във втори курс?

Няма значение, че “смущават учебния процес”. Конформизмът в това общество е като ракови разсейки. И трябва да бъде ликвидиран с болезнената терапия на неудобните, свободните и непреклонните.

Няма значение цинизмът на подигравателно насочения пръст и “нищо няма да направите”. Ако значеше нещо, още щяхме да живеем в пещери.

Няма значение плиткото, изпразнено от смисъл критикарство. “Не се прави така” и “първо трябва широка обществена подкрепа” са фрази, маскиращи липсата на топки у хора, които не са се борили за нищо в този живот и този факт, заедно с други фактори, ги е превърнал в странни индивидофлуиди, които ще се вместят във всяка предложена от конюктурата кална локва.

Няма значение дали са десет, сто или хиляди. Големите промени често започват от шепа хора със сърца.

Това, което има значение, са съвестта и доблестта, оптимизмът и надеждата, младостта и устрема, отговорността и моралът.

Не виждам нищо по-ценно, което да заслужава безрезервна подкрепа. Особено сега.

Повече от същото

0 коментара

Коментар