Разни

Линейка за баща ми

29.05.2014

Ще бъда кратка. Макар, че започнах да пиша този пост преди шест месеца, когато един мъж, чакайки линейка, ей така си умря на улицата.

И пиша този пост шест месеца, защото този мъж можеше да е баща ми. Баща ми с двата инфаркта. Баща ми, на когото, като получи инсулт, от Бърза помощ дори не му вдигнаха телефона. Тогава още нямаше 112. Баща ми, който, след като лекарите потвърдиха, че има кръвоизлив в мозъка, беше транспортиран от една болница в друга, за да сме си в района. Разбира се. Баща ми, който дори прилича на външен вид с този незнаен човек, издъхнал на спирка. 

Няма смисъл да ви преразказвам последните случаи на заминали си като кучета нещастници по улиците на София. Има по един-двама мъртвеца към статистиката на безразличието на всеки няколко месеца. И това са хората, за които разбираме. Колко ли са тихо починалите сред стените на панелките или в далечните планински къщи. Има смисъл единствено едно – всеки един от нас да осъзнае рязко и безкомпромисно, че следващият такъв нещастник може да е вашият баща, брат, майка, дете и така нататък. И нито възмущението във Facebook, нито тихото цъкане с език за дереджето на държавата ще им върне живота. Просто ще ги погребете и толкоз. Край. Финито.

През 2012 година документалният филм на Последната линейка на София на Илиян Метев взима награда в рамките на “Седмица на критиката” на фестивала в Кан. Гледайте го, ако не сте го гледали. Там ще откриете две изключително важни неща. Първо, фактът, че към датата на заснемането на филма в София има 13 линейки. По последни данни, те вече са 11 +/- една резервна. Второ, по-значимото, ще прекарате 40 минути в компанията на едни обикновени хора, които с обидно нископлатения си и абсурдно високорисков труд служат за боксова круша между нас, пациентите в беда и данъкоплатците с изисквания, и некадърната, безчовечна, прогнила, престъпно невежа и нехайна държава.

В едно интервю за Стандарт преди два месеца проф. Людмил Бояджиев, завеждащ отделението по сърдечна хиргия в Национална кардиологична болница, казва: “Нивото на медицинските услуги в една държава е мерило за интелектуалното ниво и развитие на политиците в нея.”

Нивото на медицинските услуги трябва да е и мерило за избора на тези политици. Затова аз, съвсем лично, имам един-единствен най-важен въпрос към кандидатите да управляват след все по-вероятните предсрочни пък и всеки следващи избори:

ще има ли линейка за баща ми?

 

 

Повече от същото

0 коментара

Коментар