На път Фото

I have information for you (част първа)

28.06.2015

Белград. На вратата в хотела се чука дискретно. Отварям. Срещу мен – служител на хотела, който ме поглежда изпитателно и казва съзаклятнически: „I have information for you”. Следва напрегната пауза, в която аз вече си представям в подробности как това е шпионски филм и трябва да подам обратната кодова реплика, за да ми кажат информацията, с която да спася света.

Какво се оказа ли? Историята мълчи. Но всяко пътуване, от което се връщам с над 700 снимки, от които след първоначалния подбор остават 450, е епичен успех. Точно като четирите дена в Белград в началото на този април. Не бях стъпвала в Сърбия дотогава, като изключим транзитните преминавания, и очакванията ми се ограничаваха до риба, скара, онези високи добре облечени сърби, за които се носят митове, и общо взето това. Умишлено не направих усилие да науча повече, преди да тръгнем натам, защото в крайна сметка какво е едно пътешествие без удоволствието от откритията.

А откритията се оказаха повече, отколкото и до ден днешен мога да повярвам. Да започнем от нестандартното.

Бетонките на Белград

Бетонките са панелките на Белград. А бетонки, защото част от тях са направени от бетон, но изглеждат като панелни блокове и визуално въздействат като бутонки в глезена.

Съвет 1: Отидете до Белград с архитект. И като ви каже още на втория ден „Айде да те водя на панелки!“, послушайте го.

Бетонките на Белград са забележителни. Едно, от архитектурна гледна точка. Второ, от чисто човешка. Галериите с всички снимки са на отделни страници, защото много натежаха в поста. На част от снимките не съм коригирала перспективата абсолютно умишлено, за да се запази усещането за мачкащата височина на сградите.

Дългите блокове с малките прозорчета

На пръв поглед мачкат. Приличат на огромни бетонни чудовища и ако ги разглеждате съвсем изолирано от средата, мислено се пренасяте във футуристичен град от антиутопичен филм. После забелязвате детайлите – изрисуваните прозорци, саксиите с цветя, късчетата живот зад решетките на балконите.

След това осъзнавате колко уредена е средата с широките паркинги, тротоари и булеварди, красивите и поддържани междублокови пространства, детската градина, училището и университета – всичко в един стил, до последната пейка. Архитектът до вас ще подметне небрежно, че стилът е брутализъм.

Съвет 2: Ако имате ролкови кънки, но прашасват в мазето, защото няма къде да ги карате, вземете си ги в Белград.

И така, две минути по-късно филмът вече не е толкова антиутопичен. Усещането за паралелна реалност остава, но не е отблъскващо, а гъделичкащо любопитството.
ГАЛЕРИЯ: Дългите блокове с малките прозорчета

 

Дългите триъгълни блокове

Дългите триъгълни блокове

Огромните жилищни квартали предполагат безличие. Там всички са анонимни, жилищата им изглеждат еднакви. Различията са сведени до прането на простора и цветята в саксиите. Не и тук.

В дългите триъгълни блокове хората на последните етажи имат покривни градини. Хората на първите етажи излизат от дома си директно навън в малките си дворове – всеки един от които носи индивидуалността на семейството, което го притежава. Изглежда на пръв поглед нелогично.

Дори самите блокове радват окото. Проектирани с мисъл, носят характерна естетика и не натрапват потискащо усещане. Напротив, впечатлението е за хармония и в средата, и между хората.
ГАЛЕРИЯ: Дългите триъгълни блокове

 

Високите триъгълни блокове

Разположени на хълм и на влизане в града най-вероятно ще ги видите как стърчат в далечината. В подножието им (да, високички са) се чувствате като мравчици.

Изкушавах се да се кача до последния етаж на някой от тях, да звънна на произволен апартамент и да помоля да видя вероятно най-зашеметяващата гледка към цял Белград.

Впоследствие открих, че сградите на Рудо (както е името им), по-известни като Източната порта на Белград, са четвърти по височина (над 100 м) с 30-те си етажа всяка. Строени и заселени през 1973 г., но с незавършени фасади чак до 2008 г, когато започва реконструкцията им. Живеещите в тях имали чести проблеми с водата и асансьорите. Мога да си го представя:

– Скъпи, да си вземем апартамент на последния етаж! Виж само тази гледка към Белград!
ГАЛЕРИЯ: Високите триъгълни блокове

 

Кулата на Цептер

Някога белградска забележителност с ресторант в кулата, сега двата блока изглеждат запуснати и някак тъжни. Входовете обаче са изрисувани, а правилата за вътрешния ред са описани с… комикси!

Още по-впоследствие научих, че сега кулата се нарича Genex Tower, но е по-известна като Западната порта на Белград. Фактите: внушителна с 35-те си етажа (дори топлата връзка между кулите е двуетажна), само блоковете са високи 115 метра, което нарежда сградата на второ място по височина в Сърбия. Идеята на архитекта й Михайло Митрович е била да наподобява извисяваща се над всичко порта, която да приветства влизащите от запад посетители на града. Успял е. Определено се забелязва.
ГАЛЕРИЯ: Кулата на Цептер

 

Ако се озовете в Белград и имате повече време за обиколки, това са местата на бетонките. Заслужават си. Гарантирам.

 

Толкова в част първа. В следващия пост обещавам по-малко брутализъм и повече градски арт.

 

 

Повече от същото

1 коментар

  • Reply ЕmiI ['emtʃɔ:] (@em4o) 30.06.2015 at 14:51

    Winning!

  • Коментар