Постове от категория

Разни

Разни Събития

Маркетинг на съдържанието и социални медии от първа ръка

27.04.2016

Какво е маркетинг на съдържанието? Как да изградите работеща стратегия за вашия бизнес? През какви етапи минава пътят на потребителя до решението за покупка? Как да създадете съдържание, което да го отведе до финалната стъпка? Как да интегрирате социалните медии в стратегията по адекватен начин, който едновременно да е релевантен на бранда ви и и да говори на езика на аудиторията ви?

За това, подплатено с реални казуси и добри практики от BMW и други компании, ще говоря по време на курса за социални медии и маркетинг на съдържанието, който организира London School of PR от 10 май до 15 юни.

Лекторите и темите

Имам удоволствието да съм в компанията на Жюстин Томс – създател на ABC Design и преподавател в НБУ по комуникации, Илияна Захариева – директор „Корпоративни комуникации” в Мтел, Виктория Блажева – директор „Връзки с обществеността и комуникации“ в УниКредит Булбанк и Георги Грънчаров – мениджър “Онлайн комуникации” в УниКредит Булбанк.

Освен основен преглед на социалните медии и препоръки за стратегии като част от маркетинговата ви политика, ще бъдат засегнати и важни теми като управлението на репутацията онлайн и реакция при кризи и негативни коментари от потребители.

За кого е подходящ курсът?

Маркетинг специалисти и мениджъри, които искат да разширят и подобрят комуикационните стратегии на компаниите, за които работят.

Всеки, който стартира бизнеса си сега и би искал да изгради стратегия за развитието му онлайн на твърда основа.

Всеки, който вече е установил своите практики за онлайн комуникация, но смята, че може да внесе подобрение в начина, по които ги управлява.

Всеки, който би искал да чуе реални добри практики в подкрепа на важната (но отново погледната от практическа гледна точка) теория.

Повече информация

Цената на курса е 280 EUR, а успешното му завършване гарантира британски сертификат от London School of PR.

Можете да изтеглите брошурата на курса оттук, а записванията стават на сайта на London School of PR България.

 

 

 

 

Разни

Памет от боклука

18.11.2015

Не знам откъде да започна.

От историята на един прекрасен столичен квартал с богата история, който сега прилича на западнало село? За всичко това може само да прочетете, защото от него не е останало нищо. Освен трамвая и минералните извори.

Да ви разказвам за рутещите се сгради, излъчващи мизерия и скотщина? Минавате покрай тях при всяко ходене до Гърция.

Или да се върна романтично към снимките на първия трамвай на Стара София? Че защо? Спирката му в Княжево е една разпадаща се и воняща на урина тоалетна.

Не, да прескочим ордьоврите и минем направо към десерта. Към черешката на тортата. Или казано иначе – към горната снимка и яркия пример за естетична градска среда и памет българска. Прочетете останалото

Разни

Mangoshee-ииий!

17.11.2015

Помните ли онова детско опиянение да наджапате в някоя голяма локва и да поскачате на воля, викайки и смеейки се? Пораствайки губим този импулс да се откъснем от задръжките и викащите “не!” след нас родители. Създаваме свои граници и подскачаме на воля, смеейки се, много по-рядко, много по-малко диво. Бунтът на скока в локвата все пак остава задрямал там някъде и чака споменът за него да бъде събуден. Точно това сториха Mangoshee-те на Мариела Скендрова с моя. И далеч не, защото това са галошени обувки. А защото предизвикват искрена радост, донякъде чисто по детски.  Прочетете останалото

Разни

Защо подкрепата за Uber не е префърцунен хленч

09.10.2015

Спирането на Uber в София предизвика толкова внушителен отзвук, че създаде усещане за дисбаланс и сбъркани приоритети. Много хора зададоха въпроса дали това е най-важното в дневния ред на обществото или най-големият проблем на столицата.

Фактът, че много потребители скочиха в защита на една услуга е феномен сам по себе си. Опитайте се да си спомните друг случай, в който сме защитавали компания. И то защото услугите ѝ ни харесват, а не защото ни е страх, че ако се срине, с нея си отива цял банков сектор. Телеком може би? Превозвач? Обществена услуга? Нещо? Знаете отговора. Това показва, че проблемът засяга далеч по-чувствителни струни от простото удобство да се возиш от точка А до точка Б в чист автомобил, шофиран от приятен и любезен човек.

Оставам настрана световните тенденции, икономиката на споделянето, прогресивните бизнес модели, които мътят блатото на архаични пазарни регулации или бъркат в джоба на установени играчи със силно лоби. За мен има две още по-простички обяснения за подкрепата за Uber конкретно тук. Може да звучат наивно, но имат значение, ако мислим на първо място за (кхъ-кхъ, гръмка фраза) благото на човека.

София няма добър градски транспорт – your connection is nonexistent

Софийски градски транспорт

Обичам да се шегувам, че живея на село. От гледна точка на градски транспорт обаче, Княжево и всички квартали отвъд Околовръстен път са на село. Връзката ми с града се осъществява от един селски рейс и една, с извинение, разпърдяна маршрутка. Ако искам да стигна от вкъщи до офиса в Лозенец с градски транспорт, трябва да сменя 4 превозни средства – автобус, трамвай, автобус, автобус, после пеша. Вярвам, че прериите отвъд Южната дъга не са единствените, споделящи тази съдба.

Стана така, че Uber започна да запълва празнота, оставена не от директните им конкуренти – такситата, а от масовия транспорт. Защото няма толкова таксита на тази земя, които да запълнят дупките на градския транспорт в София. Не говорим за глезотия, говорим за елементарно качество на живот – да си сигурен, че ще стигнеш навреме за работа и това няма да отнеме половин ден.  Прочетете останалото

Разни

Гейпрайд Q&A

25.06.2015

Ако този пост е в подкрепа на прайда, защо ми е да чета заучени клишета, повтаряни от обратните и от хора, клеймени като толерасти в медиите?

Съгласна, да започнем с нещо различно, нещо съвсем лично. Аз съм хетеросексуална и подкрепям прайда – и като цели, и като изразно средство. Това е последният отговор от поста, който написах. Имах силна и в началото неосъзната нужда някъде в текста непременно да вмъкна, че съм хетеросексуална. Изпитвах неудобство, че подкрепата ми ще накара хора, които не ме познават, да помислят, че съм лесбийка. Това не е нормално, не е редно. Никога не е било, а в 21-и век е скандално. Ако хипотетичните обществените нагласи, вербален тормоз и подигравки смущават мен, какво означава това за хората, които се сблъскват с предразсъдъци, дискриминация и реч на омраза (минимум) не веднъж в годината, а всеки ден от съзнателния си живот?

Ако твърдите, че нямате “нищо против гейовете”, но държите да се разграничите от тях, каква е истинската причина? Бихте ли потърсили семенцето, от което никне неудобството ви? И не е ли време вече всички да се чувстваме добре, комфортно и щастливо, поотделно и заедно, независимо от различията си.

Може ли изобщо да обясните в какво пък са толкова нарушени правата на гейовете?

Прочетете останалото

Разни

Женственост

25.01.2015

Събина ме покани да напиша какво според мен е женственост. Темата явно се завърта сред блогърки, предизвика разгорещени дискусии и коментари във фейсбук. Това, което споделя Събина, е тук, а Ана започна с лаконичен пост, последван от продължение FTW.
Прочетете останалото

Разни

Ново село, България

23.12.2014

– Искам да се кача на кулата! – Е, не може, не виждаш ли, няма стълби. Ще кажем на чичо Георги да сложи и стълби. Слез оттам сега, пречиш на какичката да снима. После ще те гледаме по новините.

На Ново село, Пловдивско, може да му липсват много неща, но едно със сигурност има в изобилие – пробивност. За по-малко от две седмици това малко населено място влезе в новините, в централните емисии на телевизиите, в социалните мрежи и… в прокуратурата.

Накратко, Ново село си направи музей. Но не експозиция от грънци и възрожденско знаме в две прашни и тъмни стаи със скърцащ под и мирис на мухъл. С уникална комбинация от амбиция и самочувствие Ново село направи “музей на света от сътворението до днес”. Бог, динозаври, оръдия, черешово топче, олтар, праисторическа пещера, нещо като крепост. Всичко това – достойно само по себе си да бъде експонат в ето този музей.

Прочетете останалото

Разни

Приказки живот не спасяват

07.12.2014

Линейките са ми болна тема, както личи от тук и тук. В крайна сметка линейката пристигна навреме за баща ми. И да, откара го до Пирогов. Това, че едно от последните неща, които този умиращ човек чу, беше скандалът на лекарката какъв е смисълът да го води към болница, след като никъде няма да искат да приемат труп, в крайна сметка беше проблем само за него (за кратко) и за мен, защото ще го помня цял живот. Както няма да забравя и разговора с майка ми, която 30 години работи в системата на здравеопазването и която каза, че трябва да съм благодарна на тази жена, защото “ами ако ти беше умрял в ръцете?”.

Работата е там, че съм благодарна. Наясно съм в какви условия работят не само лекарите, но и всички служители в Спешна помощ и затова трябва да сме благодарни, че все още ги има. То е резултат от тяхната отдаденост и призвание.

Сега, ако трябва да вярваме на доктор Петър Москов, министър на здравеопазването, линейки няма да стигат до нечии чужди бащи (и не само), а именно – тези в ромските махали, докато не се гарантира сигурността на екипите. Причината – последният случай на побои над лекарка и шофьор от Спешна помощ в ботевградското село Врачеш, който разгневи всички нормални хора… и министъра:

Има кмет и той трябва да гарантира сигурността на екипите. Наистина съм бесен. Това са цигански банди, нека бъде ясно. Не е достатъчно да бъдат осъдени

Прочетете останалото

Разни

Before Digital

03.12.2014

Моето поколение пътува с аналогови машини на времето. Направени са от пластмаса, картон и филмова лента. На тях 3 Dimentional още не е съкратено на 3D, защото си е голяма работа. А в това, което виждат очите, няма CGI, а направени на ръка плюшени мечета, пластелинени снежни човеци и вълци с памучни зъби.

Добре дошли в моето детство, вие гледате през Stereobox!

Прочетете останалото

Разни

Не забравяй, Симеончо!

23.10.2014

Беше 10-и ноември 2045 година. Симеончо стана както винаги трудно. Погледна през прозореца – слънцето едва пробиваше мазутните ноемврийски облаци над Люлянския скайлайн. “Няма по-хубав изгрев от българския изгрев”, помисли си Симеончо.  Прочетете останалото