Постове от категория

Фото

На път Фото

I have information for you (част първа)

28.06.2015

Белград. На вратата в хотела се чука дискретно. Отварям. Срещу мен – служител на хотела, който ме поглежда изпитателно и казва съзаклятнически: „I have information for you”. Следва напрегната пауза, в която аз вече си представям в подробности как това е шпионски филм и трябва да подам обратната кодова реплика, за да ми кажат информацията, с която да спася света.

Какво се оказа ли? Историята мълчи. Но всяко пътуване, от което се връщам с над 700 снимки, от които след първоначалния подбор остават 450, е епичен успех. Точно като четирите дена в Белград в началото на този април. Не бях стъпвала в Сърбия дотогава, като изключим транзитните преминавания, и очакванията ми се ограничаваха до риба, скара, онези високи добре облечени сърби, за които се носят митове, и общо взето това. Умишлено не направих усилие да науча повече, преди да тръгнем натам, защото в крайна сметка какво е едно пътешествие без удоволствието от откритията.

А откритията се оказаха повече, отколкото и до ден днешен мога да повярвам. Да започнем от нестандартното.

Бетонките на Белград

Бетонките са панелките на Белград. А бетонки, защото част от тях са направени от бетон, но изглеждат като панелни блокове и визуално въздействат като бутонки в глезена.

Съвет 1: Отидете до Белград с архитект. И като ви каже още на втория ден „Айде да те водя на панелки!“, послушайте го.

Бетонките на Белград са забележителни. Едно, от архитектурна гледна точка. Второ, от чисто човешка. Галериите с всички снимки са на отделни страници, защото много натежаха в поста. На част от снимките не съм коригирала перспективата абсолютно умишлено, за да се запази усещането за мачкащата височина на сградите.

Прочетете останалото

Събития Фото

Soul City

25.06.2015

Тихичко завиждам на пловдивчани за много неща, но след като в събота видях и Капана, просто не се търпи. А и нека си признаем, откакто Design/Dance/т.н. Week напуснаха София, столицата стана една (голяма) идея по-безлична в културен план.

Добрата новина е, че One Design Week e като у дома си под тепетата. Не само защото Капана е естествената среда за част от фестивала и има потенциала да съществува, без задължително в него да се провежда събитие. Не само защото говорим за форум с традиции и авторитет (вече седмо поредно издание), което е видно и от програмата. А защото очевидно нещата се получават само с общи усилия – на организаторите, на общината, на гражданите. И в Пловдив това си личи.

Капана

Старият занаятчийски квартал на Пловдив  спечелил прозвището си, защото изобщо не е трудно да се загубите в няколкото преплетени улички. Особено ако сте с кола. Откакто обаче зоната е пешеходна, изгубването се превръща в хедонистична самоцел.

По време на One Design Week Капана приютява дизайнерски работилници, мини изложби и арт пърформанси.

Капана е покрит на места от яки графити и напомня на Белград, особено в частта с малките ярки улички туптящ живот. Котките, рисувани и истински, са на почит. Да се замислиш какво ли е станало с мишките от предното издание на One Architecture Week.

Успях да видя малко за краткия престой в Пловдив, но видяното беше достатъчно да искам да се върна и да доразгледам. Първите снимки долу са от от изложбата на млади студенти от Assamblage Contemporary Jewelry School, Румъния. Шиещите момичета са част от пърформанс на дизайнерката Мариела Гемишева, който преминава в два етапа. В първия се “разглобяват” сватбени рокли, а във втория се трансформират в интериорни аксесоари. Любопитна съм докъде е стигнала трансформацията седмица по-късно. А последният кадър е от Ръкоделия – магазинче за ръчно изработени хубавини, каквито има няколко в Капана.

One Design Week

Фестивалът за дизайн и визуална култура, както го определят организаторите му, има прекалено богата и обширна програма, за да влезе смислено в един блог пост. Само изложбите са 24. Затова разгледайте всички подробности тук.

Ако решите да го посетите, непременно отделете два-три часа за Капана, а защо не и повече. Другите интересни акценти, които си заслужават мъката по магистрала Тракия:

Форумът, 27 юни, събота – лекции от световни имена в дизайна и изкуството като Фредерик де Уилде, Юри Сузуки, Елоди Мондре и Каролин Офор от студио Acmе́ Paris и много други.

Изложбите: Храна за размисъл в Градска художествена галерия, “Пакетиран дизайн” и “Karlsson & Wilker в плакати” в Кино Космос, изложбите в Капана, а Acmе́ Paris е с плакатна изложба в Галерия А+.

На One Design Week има десетки артистични, интерактивни и интересни активности за деца, включително и изработване на ръчно направени текстилни зайчета, чудовища и други неща от първа необходимост в един детски свят :).

Plovdiv 2019

Поканата за One Design Week дойде от Plovdiv 2019 – организацията, която координира и промотира всички културни събития и инициативи, част от подготовката на града за годината, когато Пловдив ще е Европейска културна столица. Plovdiv Together е мотото на града за 2019 г. и това съвсем не е куха маркетингова фраза, а пренася съвсем ясно усещането за сплотеност, автентичност, дух и култура.

Защо не отскочите да видите сами?

За финал – снимано в старата турска баня, където е изложбата на млади балкански продуктови дизайнери.

02_resize

 

ПП: Още не съм сигурна какво е пост-дигитално.

На път Фото

Три села, четири къщи

15.03.2015
Четирите къщи

– По празниците бяхме в едно село до Габрово, как му беше името, все го забравям. Абе, много е близо до едни две други села, К-нещо си и Л-нещо си.

Това съм аз в опит да обясня къде съм била, когато наистина ми е харесало. Парадоксално, но лично за мен логично, често не запомням прозаичните земни имена на местата, които са ме заредили с енергия и щастие. Тези малки вселени ми дават частица от себе си, аз им оставям частица от паметта си. Да започнем отначало:

– По празниците бяхме в една стара селска къща с колоритното име Вагона, в едно вълшебно селце, кацнало в полите на Габровския Предбалкан сред поляни с минзухари. Не исках да си тръгвам. Искам да се върна. Този път в съседната къща. Тя се казва Хамбара.

Селото на Четирите къщи, където бяхме отседнали (освен Вагона и Хамбара, има още две) все пак се казва Костенковци. Близките -нещо си села са Карали и Лесичарка. Но всичко по реда на разходката.
Прочетете останалото

Фото

Хората зад маските

01.02.2015

Знам, че колкото и да оплюх в туитър тазгодишната Сурва в Перник, най-вероятно пак ще отида. Факт е, че централният площад на Перник е разкопан и това утежнява провеждането на фестивала, както е и факт, че единственото решение на общината е било да го премести в околните тесни пространства. Мислех да напиша тук нещо за липсата на организация, за калта до колене, за отношението към публиката като към добитък в кошара, за танца на барбита, за пиратките и за боя за по-близо до оградите място. Или за хилядите сергии с гадна скара, китайски боклуци, тук-таме “офишъл мърчандайз”, захарен памук и какво ли още не. Ако трябва да опиша с една-единствена дума тазгодишното изживяване на Сурва, то тя ще е: травмиращо. И с това ще приключа. И аз се уморявам да мрънкам непрекъснато, дори и да имам всички основания да го правя. По тази причина ви пускам само няколко снимки на това, което винаги ми е било най-интересно на (иначе би трябвало традиционния, фолклорен) фестивал Сурва:
Прочетете останалото

Фото

5 минути слънце

01.05.2014

Вали всеки ден. Стоим си вкъщи. Мръщим се по офисите. Крием се от сивото. Студено ни ми е. Притичваме набързо през мокрото. Душите ни мухлясват. После грейва слънце за 5 минути. И разбираш, че твоят живот може и да изглежда като спрял, но този на всичко останало си върви и изобщо не те чака.  Прочетете останалото