Постове от категория

На път

На път Фото

I have information for you (част първа)

28.06.2015

Белград. На вратата в хотела се чука дискретно. Отварям. Срещу мен – служител на хотела, който ме поглежда изпитателно и казва съзаклятнически: „I have information for you”. Следва напрегната пауза, в която аз вече си представям в подробности как това е шпионски филм и трябва да подам обратната кодова реплика, за да ми кажат информацията, с която да спася света.

Какво се оказа ли? Историята мълчи. Но всяко пътуване, от което се връщам с над 700 снимки, от които след първоначалния подбор остават 450, е епичен успех. Точно като четирите дена в Белград в началото на този април. Не бях стъпвала в Сърбия дотогава, като изключим транзитните преминавания, и очакванията ми се ограничаваха до риба, скара, онези високи добре облечени сърби, за които се носят митове, и общо взето това. Умишлено не направих усилие да науча повече, преди да тръгнем натам, защото в крайна сметка какво е едно пътешествие без удоволствието от откритията.

А откритията се оказаха повече, отколкото и до ден днешен мога да повярвам. Да започнем от нестандартното.

Бетонките на Белград

Бетонките са панелките на Белград. А бетонки, защото част от тях са направени от бетон, но изглеждат като панелни блокове и визуално въздействат като бутонки в глезена.

Съвет 1: Отидете до Белград с архитект. И като ви каже още на втория ден „Айде да те водя на панелки!“, послушайте го.

Бетонките на Белград са забележителни. Едно, от архитектурна гледна точка. Второ, от чисто човешка. Галериите с всички снимки са на отделни страници, защото много натежаха в поста. На част от снимките не съм коригирала перспективата абсолютно умишлено, за да се запази усещането за мачкащата височина на сградите.

Прочетете останалото

На път Фото

Три села, четири къщи

15.03.2015
Четирите къщи

– По празниците бяхме в едно село до Габрово, как му беше името, все го забравям. Абе, много е близо до едни две други села, К-нещо си и Л-нещо си.

Това съм аз в опит да обясня къде съм била, когато наистина ми е харесало. Парадоксално, но лично за мен логично, често не запомням прозаичните земни имена на местата, които са ме заредили с енергия и щастие. Тези малки вселени ми дават частица от себе си, аз им оставям частица от паметта си. Да започнем отначало:

– По празниците бяхме в една стара селска къща с колоритното име Вагона, в едно вълшебно селце, кацнало в полите на Габровския Предбалкан сред поляни с минзухари. Не исках да си тръгвам. Искам да се върна. Този път в съседната къща. Тя се казва Хамбара.

Селото на Четирите къщи, където бяхме отседнали (освен Вагона и Хамбара, има още две) все пак се казва Костенковци. Близките -нещо си села са Карали и Лесичарка. Но всичко по реда на разходката.
Прочетете останалото

На път

Седемте персонажа на българската туристическа действителност

20.08.2013
Ех, мечти, мечти

Главни действащи лица:

Автобусните герои: средностатистически работещи хора без възможност за дълга отпуска, решили лекомислено да прекарат три безметежни дни на българското Южно Черноморие.

Куфарът: средно голям, натъпкан с багажа на две жени, смятайте 50 – ∞ килограма ненужни неща. Прочетете останалото