Книги

Книжната 2014

26.12.2014

2014 година беше толкова наситена с хубави и лоши моменти, че си заслужава да бъде изпратена с няколко думи за хубавите. В случая – за разкошни книги и с пожелание да си имате “книжна сродна душа”, която да ви открехва какви нови неща са излезли и да ви затрупва с книжни подаръци. Але-хоп!

Откритията

Етгар Керет: “Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог”, “Изведнъж на вратата се чука”

Етгар ГеретЕдва ли щях да посегна към Етгар Керет, ако не беше корицата на Жанет-45. Много може да се изговори по повод плачевните корици на българските издания, но понеже един tumblr казва повече и от 1000 думи – ето линк.

Керет е израелски писател, публицист и преподавател. Пише къси разкази, сценарии за художествени, документални филми и комикси. В началото ми се струваше, че блиц разказите му приличат на кутията с шоколадови бонбони на Форест Гъмп – понякога сладки, понякога горчиви, но винаги неочаквани и с времето – пристратяващи. Пише много за смърт, самоубийства и лудост, но по изпълнен с разбиране начин, в който няма и капка мелодрама. Така че, разказите му приличат по-скоро на шамари – ще ви стреснат и после ще ви оставят замислени за известно време, преди да обърнете страницата и другата буза.

В България са издадени четири книги на Етгар Керет. Няма никакво съмнение, че ще ги прочета всичките.

Робърт Галбрeйт: “Зовът на кукувицата” и “Копринената буба”

Копринената буба, Робърт Галбрейт“Зовът на кукувицата” излезе в началото на годината, а няколко месеца по-късно Colibri издадоха “Копринената буба” – вторият детективски роман на Дж. К. Роулинг под псевдонима Робърт Галбрeйт.

Образите и в двете книги са пълнокръвни и интригуващи, начинът по който се развиват и изграждат е основно в динамичните и напрегнати диалози. Историята не подвежда и както повелява доброто криминале, нищо не изглежда такова, каквото се оказва накрая. А в центъра на всичко, разбира се, е частният детектив Корморан Страйк, 35-годишен незаконен син на рок звезда, ветеран от Афганистан с половин ампутиран крак, едвам свързващ двата края след дълга и травмираща връзка.

Подходящи за маратонно четене, докато най-накрая книгата ви цапне през носа в три и половина през нощта.

Давид Фоенкинос, “Деликатност”

Романът на Фоенкинос разказва за на вид банална житейска история – голяма любов, загуба, тъга, страх и отново любов, която връща към живота. Много човешка, естествена, земна. И деликатна. Страхотна за моментите, когато искате да се отдадете на сладко-горчиво, сантиментално четене.

“Дневник” публикува откъс от книгата през септември, можете да надзърнете тук.

Фоенкинос има още четири книги, издадени на български. Ще се чете и през 2015 г.

Комиксите

Израснах със списание “Дъга”, то ми даде глада, с който излапах “Билбо или дотам и обратно”, “Властелинът на пръстените” и всичката фантастика, до която успях да се добера в един доста дълъг период от време. Тазгодишните комикси са:

Анди Райли, “Книжка за зайчетата-самоубийци”

Книжка за зайчетата-самоубийци

Уважавам дълбоко и безрезервно хора в състояние да измислят и нарисуват в комикс над 100 начина, по които “малки, пухкави зайчета, на които просто не им се живее повече” слагат край на живота си. Гениална е.

Интернет твърди, че Artline Studios са издали втората книжка от поредицата на български, но е неоткриваема. Или в действителност все още не е издадена. Какъвто и да е случаят – тук може да намерите първата част, а вдъхновение за още заешки самоубийства има достатъчно в Amazon.

Стивън Кинг, “N.”

NЖесток комикс. Започвате да ставате леко параноични от страница три и да се оглеждате за странни формирования от големи камъни – Стивън Кинг в най-добрата си форма. Адаптацията е на Марк Гугенхайм, художник е българинът Алекс Малеев, който е известен с работите си за Marvel. Историята се завърта около психически болен пациент, който предава на лекаря си манията и предопределеността да сложи край на живота си. Рисунъкът е на места почти фотореалистичен в стила на стар документален филм или шедьовър на Стивън Содърбърг.

Изданието на български е на Бард и е излязло през 2012.

По комикса има и видео. Може да гледате тук цялата история:

Диас Каналес; Гуарнидо – “Блексед: Арктическа нация”

Не е лесно да се превежда текст за комикс, защото освен, че трябва да пасне стилово и да е верен на оригинала, е необходимо да се побере в едно точно определено пространство. Преводът на “Блексед: Арктическа нация” отговаря на всички изброени неща за сметка на това, че от време на време е доста неразбираем, но далеч не дотам, че да помрачи удоволствието от страхотната книга.

blacksed

Героите са животни, което дава огромна свобода да изразяват многопалитрови емоции. Блексед е името на детектив котарак, който разплита история, изпълнена с заговори, тайни, насилие, расизъм, секс и отмъщение. Повечето панели са толкова пипнати, че ще се връщате да ги разглеждате заради самата наслада от майсторския рисунък. Да, именно, не става за подарък за петгодишния ви племенник.

Имало е и издадена и друга книга от поредицата, която съм проспала – “Някъде сред сенките” от 2007 г. Ако някой я види някъде, да даде знак, ще черпя.

Българските

Българските книги

Албена Тодорова, “Стихотворения”

две четки за зъби в буркана
мъничко ми се иска да можех да кажа
другата е твоя
но не е
другата
за из път

Купете си я. Ако не я намерите, потърсете приятел, който я има, или си я свалете от тук, но я прочетете. Вълшебна е. Като самата Бени.

Александър Шпатов, “#НаЖивоОтСофия”

Сборник с къси градски разкази, някои от които откровени и оригинални като “Тест”, в който софиянци са принудени да минат изпит, за да запазят жителството си. Тестът е прост – ако заслужавате да живеете в града, трябва да нарисувате с една непрекъсната линия силуета на Витоша. Можете ли го?

В оригинал

Mark Haddon, “The Curious Incident of the Dog in the Night-time”

The Curious Incident of the Dog in the Night-time

Малка книжка за 15-годишно момче със синдром на Аспергер – психично заболяване от спектъра на аутизма, който разказва от първо лице за ужасяващото пътешествие, което поема в търсене на убиеца на съседското куче, за да открие всъщност майка си, която е мислил за мъртва. Книгата е проникновен поглед към това какво значи да виждаш света по различен начин и да се бориш всяка секунда с факта, че нищо в него не е устроено така, както смяташ, че е редно.

Чете се изключително лесно в оригинал, но вече е издадена и на български.

– – –

Тази година дочетох “Особени сезони” на Стивън Кинг, които бях зарязала, заради един определен момент във втората новела, който ми бръкна в душата и нямах сили да продължа. Малко автори ми влияят по този начин. В “Особени сезони” ще намерите “Изкуплението Шоушенк”, “Способен ученик”, “Тялото” и “Начин на дишане”. Всичките са класически mind-fucks. И докато бих изчела почти всичко на Стивън Кинг, оказа се, че Милан Кундера не е моят автор, след като два месеца мъчих “Книга за смеха и забравата”.

2015 започва със “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”, “Асамтой” на Етгар Керет, едно томче на Капоти и Ярослав Хашек и неговия “Швейк”.

А вие какво подредихте в библиотеките тази година?

Повече от същото

7 коментара

  • Reply Веждички 26.12.2014 at 20:16

    Значи, първо пропусна да споменеш Daily Depresso към комиксите.

    Второ, в библиотеката подредих срамно малко тази година, но силно препоръчвам “Кръвта на другите” на Симон дьо Бовоар. Мисля, че за пръв път е издадена на български тази година. Става въпрос за историята на няколко младежи по време на нацистката окупация на Франция и моралните избори, пред които са изправени.

    Харесах и едни разкази на Маркес, които си купих от английската книжарница на Шишман – казват се Strange Pilgrims и разказват истински истории на латиноамерикански имигранти в Европа.

    Друго, което се сещам е “Невъзможно бягство” (The Narrow Corner) на Съмърсет Моъм, което ми се отрази много добре по време на едно пътуване, когато обикновено ми е трудно да чета.

    • Reply Росица Цанова 26.12.2014 at 20:54

      “Кръвта на другите” съм се зарекла да си я взема за киндъла. А за депресото, запретвай ръкави, трябва да издадем книжка! :)

  • Reply rr 02.01.2015 at 13:58

    излезнало?
    влезна, излезна, слезна – все още няма такива думи в българския

    • Reply Росица Цанова 03.01.2015 at 12:00

      оправено е, мерси :)

  • Reply Gergana Deleva 27.04.2016 at 11:35

    А кое е книжното богатство на 2015-та за теб? Ще ми е крайно любопитно и интересно :)

    • Reply Росица 27.04.2016 at 12:24

      2015 година беше тегава и мога да напиша само пост със заглавие “Книгите, които започнах, но зарязах посредата, защото… живот” :)

  • Reply книга за споделяне – Детелина Стаменова 22.05.2016 at 08:40

    […] на еленор катън цял списък на росица цанова, ака интернет лумпен илияна димитрова: парижката съпруга на пола маклейн и […]

  • Коментар