Разни

96 проблема и всичките са ваши

20.09.2014

Работя близо до Централна гара и живея на диаметрално противоположния край на София. Често ползвам такси. Обикновено пътуванията минават във внимателно поддържано двустранно мълчание, но понякога общуването е неизбежно. Като в един от дните през изминалата седмица, когато след новините, една от които за 98-те кандидат-депутати, агенти от ДС, по радиото в таксито пуснаха 99 problems на Jay Z, а аз си припявах:

You got 98 problems and they’re all yours.

– Не разбирам защо трябва да предъвкваме този комунизъм непрекъснато. – прекъсна мислите ми таксиметровият шофьор. – Не ви ли писна? В крайна сметка имаше толкова хубави неща, а демокрацията знаем какво донесе – основно престъпност, нестабилност и мизерни пенсии. Бачкам като луд от сутрин до вечер. Малко неща са като преди. Вземете храната, например. Може да не сме яли банани всеки ден, но да сте виждали хора да ровят по кофите? Или почивките. Всеки ходеше на море по два пъти. Но най-важното, имаше ред. На този народ му трябва ред. Сега живеем в разграден двор и 25 години едни и същи хора се оплакват, че кандидат-депутатите били бивши агенти на ДС. Какво от това? Какво му беше лошото?

Поех дълбоко дъх да отговоря и спрях, бяхме стигнали. Платих, слезнах от таксито и оттогава ме гризе желанието да отговоря. Повече заради самия отговор, отколкото заради човека в таксито от онази вечер. И днес се сетих за една находка, която преди няколко месеца изпадна от десетилетия неотваряна книга в апартамента на баща ми.

Това е автобиографията на дядо ми, писана през 1966 г. Първата страница е посветена на произхода на семейството му, съпругата му и нейното семейство. Това е бил качественият анализ на човека Петю Стоянов Цанов, на неговия живот, на значимостта му като член на обществото, като професионалист и всичко останало.

И това всъщност е моят отговор към всички носталгици към комунизма, особено към по-младите. Четете и редактирайте LinkedIn профилите си:

avtobiografia-page1 avtobiografia-page2

“Роден съм на 28.VIII.1923 г. в гр. Ловеч. Произхождам от занаятчийско семейство. Баща ми по професия беше коларо-железар. Майка ми домакиня. Същите преди 9.IX.1944 год. не са членували в фашистки организации, а след тая дата бяха безпартийни. Майка ми почина през 1953 год., а баща ми – през 1962 г. 

Имам един по-голям брат – Николай, който сега работи като главен инженер на ДЗС гр. Ловеч. 

Другарката ми – Тодорка Константинова е родена в Княжево и произхожда от бедно чиновническо семейство. Баща й е член на БКП от 1925 год., а майка й е член на БКП непосредствено след 9.IX.44 г. И двамата сега са пенсионери. 

Другарката ми има двама братя. Единият, Емил Стефанов, е артист в Народния театър, член е на БКП, а другият Стефан Стефанов е физкултурен ръководител в дружество “Славия” също е член на БКП.”

И така нататък.

Едно от многото неща, които не си личат в тази автобиография е как в началото дядо ми е бил от немалкото запалени по комунистическата философия идеалисти, сблъскали се челно с корумпирания държавен апарат, налагащ режима. Същият този режим, който беше обявен за престъпен със закон преди 14 години. И да, същият този режим, чийто агенти са неизменна част от управлението на държавата ни вече 25 години след падането му.

Но този пост не е за историята на дядо ми. Този пост е за едни вече 96 проблема, които трябва да решим. Лустрацията е в ръцете ни и се нарича обществен натиск и преференция. Да поставим поне някакво начало.

 

Повече от същото

0 коментара

Коментар