На път Фото

Три села, четири къщи

15.03.2015
Четирите къщи

– По празниците бяхме в едно село до Габрово, как му беше името, все го забравям. Абе, много е близо до едни две други села, К-нещо си и Л-нещо си.

Това съм аз в опит да обясня къде съм била, когато наистина ми е харесало. Парадоксално, но лично за мен логично, често не запомням прозаичните земни имена на местата, които са ме заредили с енергия и щастие. Тези малки вселени ми дават частица от себе си, аз им оставям частица от паметта си. Да започнем отначало:

– По празниците бяхме в една стара селска къща с колоритното име Вагона, в едно вълшебно селце, кацнало в полите на Габровския Предбалкан сред поляни с минзухари. Не исках да си тръгвам. Искам да се върна. Този път в съседната къща. Тя се казва Хамбара.

Селото на Четирите къщи, където бяхме отседнали (освен Вагона и Хамбара, има още две) все пак се казва Костенковци. Близките -нещо си села са Карали и Лесичарка. Но всичко по реда на разходката.

Костенковци

Всички села в редичката са не просто малки, а направо бутикови. Голяма част от къщите са от началото на миналия век. На част им личи, на други единствено надписите на фасадите подсказват кога са били построени.

Костенковци
Високите каменни зидове и плочниците на селските покриви са част от облика на целия регион, но в селата са най-симпатични, защото усещаш, че са били или още са част от нечий дом. Дом с история.

Костенковци
Всяко сели си има чешма с по един чучур за хората и едно корито за животните.

Костенковци
Сградата на първоначалното училище в Костенковци е доста голяма. Сега се руши.

Костенковци
Разходката започва винаги лесно. Особено ако първата половина от нея е по нанадолнище.

Костенковци
С това поздравявам Мустафа – единственият потомствен пчелар, когото познавам. Мустафа ми подари фиданка орех, благодарение на което моя милост засади дърво за първи път в живота си и го кръсти Станой. Мустафа, орехът оцеля от счупване, ще го бъде!

Костенковци

Костенковци
“Г.К. 1909 г.”. Две години по-рано се ражда дядо ми. Три години по-късно се ражда баба ми и избухва Балканската война. Вероятно и затова повечето датирани къщи са или преди, или след войните.

Костенковци
Контрастът между добре поддържани и изчезващи къщи в селата е ярък, а липсата на хора – очарователна.

Костенковци
Стогодишната пресъхнала чешма.

Костенковци
“Какво е това?”, един от първите три въпроса на всеки пишман фотограф в малко, обезлюдено селце.

Костенковци
Сградата на училището в далечината. И плочници.

Костенковци
Много плочници.

Костенковци
Ура за запазените дървени дограми и тънките стъклени прозорци.

Костенковци
Една от къщите за гости в Костенковци, която не работеше, когато бяхме там. Романтична по един некостенковски начин, но романтична.

Костенковци
You shall not pass!

Костенковци

Костенковци
– Ето, муцинка, вземи си кексче. Чу ли за Гинчето, бе, от Карали? Избягала от мъжа си!

Костенковци

Карали

Кара ли до Карали? В Карали карали корали. Крал Карл и кралица Клара крали кларинети в Карали. И така нататък. Ще го запомня с дългите каменни зидове, дървените порти и поляните с минзухари.

село Карали

село Карали

село Карали

село Карали

село Карали
Верятно Колишовци, последното в огърлицата от селца, след Костенковци, в обратната на Карали посока.

село Карали
И два дни по-късно winter is coming!

село Карали

село Карали

село Карали

Лесичарка

Лесичарка е селото с магазина за хранителни стоки, в който правят салати. Като казвам салати, представете си домат, нарязан на шест, гарниран с глава лук, нарязана на четири. Автентично. Цялото разстояние от Костенковци до Лесичарка е някъде около 1,3 км., но разходката дотам и обратно ми отне повече от два часа и половина. С хубавите неща не се прибързва. Запомнящото се в Лесичарка – параклисът с камбанарията, ладата със соц пластмасова играчка и оранжевата къща с дантелените завеси.

село Лесичарка

село Лесичарка
Княжево, София, завижда на Лесичарка, Габровско, за асфалта. Не се шегувам.

село Лесичарка
След 30 години играчките стават само за статисти във филми на ужасите.

село Лесичарка

Четирите къщи

Та така. Ако ви тегли някъде надалеч колкото Габрово и ви се разхожда из три селца на общо отстояние първото от последното километър и половина, Костенковци и Четирите къщи са вашето място. Красивите къщи с дебели каменни зидове и каменни покриви са в самия край на Костенковци и гледат към Предбалкана. Интериорът на Вагона, Хамбара, Двуетажната и Плевнята, както пише на сайта им, е минималистичен, функционален и “без новобогаташки лукс – предимно от естествени материали и в хармония с околната среда”. Което е самата истина. Накратко, мястото е вълшебно и ще се чувствате като у дома си.

Четирите къщи
Вагона е с парен локомотив.

Четирите къщи
Вляво е Вагона, вдясно – Плевнята.

Четирите къщи
Хамбара е на две нива.

Четирите къщи

Четирите къщи
Спалнята на Хамбара е на втория полуетаж. От нея се излиза директно в задния двор пред една от другите къщи – Плевнята. Хамбара е най-романтичната къща от всички.

Четирите къщи

Четирите къщи
Двуетажната къща, пред която води едно болящо коляно и една изпълнена с ранна пролет душа, за да сложат край на тази разходка.

Вместо заключение

Компания. Фотоапарат. Блек ангъс стекове в ресторант REST в Габрово. Етъра и Боженци наблизо. И ако отсядате в Четирите къщи, предайте много поздрави на Миро.

Повече от същото

0 коментара

Коментар