Жени

10 лъжи, изнасилени в превода

11.10.2015

На 24-и септември 2015 Комисията към широколентов достъп до Интернет към ООН оповести доклада си “Кибернасилието срещу жени и момичета“. На събитието, посветено на обявяването на документа, са поканени измежду много други хора и две жени, известни с феминистичните си позиции – Анита Саркисян и Зои Куин.

Половин месец по-късно българските медии най-накрая отразиха събитието и изнесените данни. Така:

И тъй като скоро не съм чела толкова повърхностен и неграмотен избор на какво да преведем от инернет за повече импресии, се чувствам длъжна да разбия някои лъжи и произтичащи от тях изводи в поднесения от Webcafe материал. Все пак, благодарна съм им, защото без тях може би изобщо нямаше да открия този иначе наистина задълбочен доклад. 

Лъжа 1: Хората, които твърдят, че документът е олицетворение на радикалния феминизъм, целящ глобална доминация на агресивни женски тълпи над все по-застрашените мъже, са чели доклада и знаят за какво става дума.

Реалност: Не са.

Лъжа 2: Докладът е изготвен от група на радикални феминистки, “която най-неуморно работи за налагането на цензура и криминално преследване на свободната реч в глобалната мрежа”.

Реалност: Не. Докладът е изготвен от Комисията за широколентов достъп до Интернет (Broadband Commission for Sustainable Development) към ООН, в която влизат учени, представители на частния сектор, правителства и международни агенции. Целта на комисията е да създаде рамкови политики, които да подпомогнат по-бързото и устойчиво разпространение на равноправен интернет достъп навсякъде по света.

Лъжа 3: Докладът има за цел да облагодетелства жените и да постави под някакво тайнствено подтисничество мъжете.

Реалност: Винаги ми е било трудно да разбера защо равноправното третиране или достъп до нещо на база полов признак ощетява мъжете. Равноправно е ключовата дума тук, не доминиращо или привилегировано. Никъде в доклада няма да намерите и намек за негативно отношение към мъжете като такива, защото са мъже. Напротив, документът твърди, че равноправният и безопасен достъп до интернет ще облагодетелства всеки един член на обществото, независимо от пола му.

Rigorous oversight and enforcement of rules banning cyber VAWG (violence against women and girls) on the Internet is going to be a conditio sine qua non if it is to become a safe, respectful and empowering space for women and girls, and by extension, for boys and men.

Фокусът на този доклад е върху престъпленията срещу жени и момичета, защото това е горчивата реалност. Жените, момичетата, тийнейджърите, децата и LGBT хората са по-уязвимите групи и онлайн, и офлайн.

Една от четири жени в Европа е преживяла насилие – физическо, психическо или сексуално, поне веднъж в зряла възраст. И това е “положителната” статистика, предвид факта че според Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) четири от пет жени не подават сигнал в полицията при случай на насилие. В същото изследване са изнесени данни, че 18% от жените в Европейския съюз (EU-28) са станали жертва на сериозно кибернасилие. За да дадем “плът” на цифрите, това означава над 9 милиона жени.

Контекстът обаче е по-комплексен и минава границата между офлайн и онлайн. Често травмите от едно от най-тежките престъпления срещу жени – изнасилването, са допълнени от откровено безразличие и бездействие. В нестабилните държави с военен конфликт изнасилванията нерядко са част от военната стратегия. В САЩ доказателство за т.нар. rape culture беше скандалното разкритие, че в някои щати в продължение на десетилетия едва 22% от ДНК пробите, взети от жертви на изнасилвания, са дадени за тестване в лаборатория. В България неефективността при водене на разследвания за престъпления от този род, от некадърност, незаинтересованост или заради корупция, вече води и до осъдителни решения на Европейския съд.

В горния контекст експоненциално разрастващият се достъп до интернет предполага още по-големи предизвикателства, защото усложнява проблематиката. Кибернасилието и физическото насилие се допълват взаимно. Във време, когато всичко в живота ни е амалгама от цифрово и аналогово, да твърдим, че случващото се онлайн не съществува или няма ефект върху осезаемото, е просто цинично и безотговорно.

Лъжа 4: Докладът е изтеглен от ООН за ревизии заради широкия, справедлив отзвук срещу него.

Реалност: Намерих един-единствен щатски и крайно консервативен сайт, който твърди това, наред с отричането на gender gap и масовите престрелки в САЩ. Същият сайт, който Webcafe най-вероятно са ползвали за източник за статията си. Официална информация за изтегляне на доклада няма нито на сайта на комисията, нито на сайта на ООН.

А, като казах gender gap, ето картинка за разтуха от дългия текст:

Допълнение, 12.10, 10 ч.: Впоследствие намерих и други източници, които твърдят същото. Реалността е, че докладът не е изтеглен, но подлежи на редакция, най-вече в частта с бележките и референциите под линия, в които са намерени грешки като счупени линкове или линк към документ на твърдия диск на един от авторите. Ще бъде разгледана и една малка част от текста за връзката между видеоигрите и насилието, провокирала крикики от научната общност заради недостатъчните доказателства в подкрепа на това.

Лъжа 5: Докладът предвижда създаването на оруелска интернет полиция, която да преследва свободната реч.

Реалност: Нищо подобно. Докладът извежда три посоки, в които трябва да се изработят политики и практики, гарантиращи свободния и безопасен достъп на жени и момичета до интернет:

  • Sensitization: осъзнаване на проблема в цялата му комплексност, промяна и корекция на обществените нагласи;
  • Safeguards: създаване на повече практики за защита на жертви на кибернасилие, подобни на офлайн мерките като приюти, консултации, правна помощ и т.н.. Ясна дефиниция на проявите на кибернасилие в условията за ползване на онлайн платформи и мерки, предприети от последните за ограничаване на такива прояви;
  • Sanction: криминализиране и правни санкции.

Два цитата от доклада са доста интересни и очертават фокуса на предлаганите политики:

Sensitization to cyber VAWG must include educating the next generation of ICT users, both boys and girls, through their parents, teachers and wider communities, as well as police authorities and the justice systems.

Огромното предизвикателство пред промяната на обществените нагласи и налагането на нови ценности е как точно ще се осъществи превенцията на насилническо поведение при следващото поколение интернет потребители. Особено предвид факта, че това зависи от техните родители – настоящите интернет потребители. А не малка част от тях отказват да осъзнаят епидемичния мащаб на проблема и тежките последствия от него.

Най-манипулативните критики на доклада идват от идеята да има конкретни правни рамки, криминализиращи кибернасилието. Какво казва самият доклад по въпроса:

Sanctions however cannot on their own accord, define or set societal norms, or deter unlawful activity, or remedy injuries. The challenge requires a broad-based societal action, engaging all stakeholders. For this reason, while part of the solution, a mere legal reform agenda alone centered on perpetrators or abusers would be limited in both its reach and impact.

Нека повторим – a mere legal reform agenda alone centered on perpetrators or abusers would be limited in both its reach and impact. Да преведем, ако се налага – “правна реформа, фокусирана единствено върху извършителите и насилниците, би имала ограничен ефект и като обхват, и като резултати.”.

Не виждам никъде в текста “да оковем инакомислещите”. Нещо повече, документът цитира и се съгласява с препоръките за баланс между правото за свободно изразяване и санкционирането на кибернасилието:

Groups such as APC have cautioned that in the name of spurious measures to “protect” women online we need to be weary of censorship, and that efforts should strive to “balance rights to privacy, freedom of expression and freedom from violence and harassment for all individuals in constitutional, civil and criminal law.”

Лъжа 6: Мъжете са представени като “единствен източник на вси беди”, а докладът умишлено не третира силния пол като заплашен от кибернасилие.

Реалност: Никъде, абсолютно никъде в доклада не се твърди, че извършителите на кибернасилие са само и единствено мъже, нито пък че жертвите са само и единствено жени.

Причината, поради която документът разглежда отделно и фокусирано кибернасилието срещу жени и момичета, също е добре обяснена и съвсем обоснована. Докладът е част от усилията и политиката на ООН за постигане на равноправие на жените в глобален план чрез достъп до информация, медицински услуги, образование, професионална реализация и т.н.. В условията на развиващи се интернет технологии, равнопоставеният и безопасен достъп до интернет е ключов фактор за постигането на тази цел.

freedom vs violence

Източник: Source: Networked Intelligence for Development 2015, цитирано в доклада.

 

Разбирате ли, приятели от Webcafe, темата е много по-широка и комплексна от “кои сте вие да ми казвате какво мога да пиша за съседката във Facebook”. Примерно.

Лъжа 7: По начало налагането на каквато и да е забрана на кибернасилието или ограничения на онлайн общуването е грубо погазване на свободата на словото.

Реалност: Точно обратното. Едно от измеренията на киберпрестъпленията е насилието над себеизразяването на жертвата. Насилниците искат атакуваният да замлъкне, да бъде смачкан, дори понякога да посегне на живота си.

Ако не бихте нарекли офлайн заплахите за изнасилване “свобода на словото”, с какво онлайн средата променя това?

Лъжа 8: Кибернасилието няма същата тежест и ефект като традиционните форми на насилие и не трябва да се санкционира като тях, а докладът дори “третира критиката в интернет като реална опасност за здравето и живота на жените”.

Реалност: Категорично не е така. Един от многото факти – жертвите на кибернасилие са два пъти по-склонни да извършат самоубийство. За останалите факти – тук.

Докладът не третира критиките в интернет. Говори за прояви на насилие – преследване, заплахи, кражба на идентичност, разпространение на лични данни.

Лъжа 9:  Говорилите пред ООН феминистки Анита Саркисян и Зои Куин са екстремистки, чиято крайна идея е “цензура и изправяне пред съда на всеки, който напише в Tiwtter  „Анита Саркисян е безсрамна шарлатанка”.”

Реалност: Можете да се запознаете с Анита Саркисян и начина на живот, който е принудена да води, от това интервю за The Guardian. И да разберете какво означава да си жертва на постоянно и екстремно кибернасилие. С какво Анита Саркисян провокира терора, на който е подложена? Прави YouTube канал с видеа, в които осъжда начина, по който са експлоатирани женските образи във видео игрите.

Чували ли сте за Gamergate? Запознайте се и с историята на Зои Куин, създателка на видео игри, която става жертва на масирана кибератака, включваща доксинг, заплахи за изнасилване и убийство. Принудена е да напусне дома си. Искрата е блог пост от озлобения ѝ бивш приятел, който я обвинява, че спи с журналисти, за да публикуват положителни ревюта за игрите ѝ.  Историята ѝ е считана за един от емблематичните примери за кибернасилие срещу жени, знаков за проблемите на жените в гейминг индустрията и ИТ като цяло.

Лъжа 10: Правиш едно бързо търсене в интернет за доклада, хващаш първия резултат в Google. Превеждаш го оттук-оттам. Заглавието предполага интерес и посещения. Това е качествена журналистика или оригинален авторски поглед върху важна за обществото тема.

Реалност: Не, не е.

Скъпи медии, ако не ви се четат 70-те страници доклад, поне базирайте информацията си на прес рилийза на UN Women, а не на смехотворен женомразец точка ком. Можете и по-добре. Всъщност, можете ли?

3 коментара

  • Reply Rada Hip 12.10.2015 at 10:20

    Благодаря!

  • Reply alamkara 12.10.2015 at 11:37

    Най-искрени и сърдечни благодарности за този пост.

  • Reply heth 12.10.2015 at 14:27

    Благодаря че си ни превела от mediafail на обективен български:)

  • Коментар