#ДАНСwithMe

Няма да забравя

24.07.2013

23 юли 2013, ден 40-и на протестите с искане за оставка и първи на сблъсъци между полицията и протестиращи.

Аз бях там, най-отпред, видях всичко и няма да забравя: 

  • Минутата мълчание
    в памет на малката Елена, която загина в катастрофата на Цариградско шосе.
  • Йоло Денев
    Единственият, повтарям – единственият, който премина загражденията. Вероятно Цветлин Йовчев това е имал предвид под “опит за погром пред парламента”.
  • Седналите хора
    около мен, с които викахме “Сядай долу!” и “Мирен протест!”. Повечето от нас не успяхме да се изправим навреме. В това да защитиш позицията си пред настъпващата жандармерия, сядайки на земята, има един много важен момент. Момент, който се пропуска от всички повтарящи мантрите на пропагандата, обвинявайки ни, че сме нецивилизовани, недемократични, псевдодесни анархо-либерали или най-обикновени престъпници. Скъпи съграждани пред телевизорите, да седнеш на земята пред десетки тежкоекипирани полицаи те прави по-уязвим. В пъти.
Погромаджии в действие

Погромаджии в действие

  • Хората, които останаха изправени 
    Измежду тях ярко изпъкнаха провокаторите – като едрото, червендалесто момче на видима възраст около 16-17 години, което чакаше с нетърпение да започне мелето. Същият тип се опитваше да пробие полицейската блокада по време на абсурдно разширения периметър около Народното събрание. Съжалявам, че не успях да го снимам, но го забелязах едва тогава – когато остана прав, минута преди настъплението на жандармерията.
    (Защитавам тезата, че освен провокатори на протестите ходят и неплатени, комплексирани говеда, pardon my French. Нека това не ви обърква, те са там за друга кауза и да, те трябва да бъдат санкционирани за идиотщините, които вършат.)
  • Абсурдните мисли които ти минават през главата, когато върху теб има, както обича да казва Мая Манолова, “маса народ”:
    “ГЛАВАТА!”, “МОГАТ ЛИ ДА МИ СЧУПЯТ РЕБРАТА ТАКА?”, “СГЪНИ СЕ НА КЪЛБО!” “УЖАСУЖАСУЖАС!”, “О, FUCK, САМО НЕ И СЛУЖЕБНИЯ ЛАПТОП!”
  • Жандармеристът,
    който ми подаде ръка, за да се изправя, който крещеше на колегата си “Изведи момичетата оттук!” и който, като му казах, че зад мен има седящи хора, се отдръпна.
  • Мъжът, който ме блъскаше към щитовете и крещеше “Защо биете жените?”
    Seriously.
  • Грамадният тип с камък в ръка,
    който беше повален на земята от мъж и две жени, за да му попречат да нарани някого. И в тази връзка, г-н Миков и г-н Йовчев, гражданската имунна система на хората със сърца на този протест изхвърля на секундата вирусите, които се опитвате да инжектирате.
  • Гневът
    Просто чисто човешкият гняв от това, че си безсилен да се защитиш.
  • Облекчението
    да разбера, че всички приятели, с които бях пред Невски, са добре.
  • Неповторимото чувство на солидарност, сплотеност, единомислие и твърдата увереност, че няма връщане назад.

Този пост няма претенции да е хронология на събитията. Няколко изключително съществени моменти описва и Иван Бедров – 5 факта от нощта.

Повече от същото

8 коментара

  • Reply нейчо 25.07.2013 at 00:02

    аз също останах изправен – мисля обаче, че не се вписвам в нито едно от по-горните определения

    • Reply Internet Lumpen 25.07.2013 at 00:09

      Да, затова казах, че измежду останалите изправени се откроиха и провокатори. Не заклеймявам съпротестиращите с по-здрав инстинкт за самосъхранение от моя. :)

  • Reply Кал 25.07.2013 at 10:26

    Красиво и пробуждащо… благодаря!

    Аз имах паралелни преживявания на 14 януари 2009 – разказал съм за тях тук:

    http://kal.zavinagi.org/?p=217

    (след нравоучителната част ;)

  • Reply нейчо 25.07.2013 at 10:44

    Сигурно съм бил изморен снощи и не съм прочел 100% от пасажа :) Също така

  • Reply нейчо 25.07.2013 at 10:45

    Сигурно съм бил изморен снощи и не съм прочел 100% от пасажа :) Също така може би съм приел това твърде буквално ;) http://www.lyricsfreak.com/b/bob+marley/get+up+stand+up_20021743.html

  • Reply Ло 25.07.2013 at 12:37

    беше интересен странния баланс, който си сътворихме с чичко-жандармерист. Аз го подпирах за рамото, той мен също, строихме си пирамидка над мъжа ми и още 3ма други , които паднаха един върху друг на земята. Интересно беше, че в нашия малък участък жандармеристите натискаха със щитовете си надолу изпопадалите хора. Предвид какви травми може да си отнесе човек само заради създалата се паника, без дори участието на полиция, хоратя бяха неподготвени. Имаше много колела наоколо, което освен, че забавя изтеглянето на всички ни, може да нарани доста народ, просто защото колелата са по-твърди от човешка кожа. Но пък всички си помагахме, пазехме се едни други, издърпвахме се от земята и си прехвърляхме назад по веригата фотоапарати, таблети, останали здрави бутилки и камъни, за да не стане по-лошо. А господата жандармеристи имаха оня поглед, същия като нашия, леко освирепял, леко паникьосан, че и тях могат да ги изпотъпчат и че трябва на всяка цена да надделеят над отсрещната страна. Нямаше злоба, имаше упорство. И тук таме някой хахо, който просто иска да се сбие.

  • Reply 5 факта от нощта | M. Ivanov 26.07.2013 at 17:01

    […] Няма да забравя – блог пост на Росица Цанова събрал споменът за различни случки от ноща на 40-тия ден на протестите […]

  • Reply Няма да забравя | 28.07.2013 at 22:11

    […] Автор: Росица Цанова – блог „Интернет лумпен” […]

  • Коментар